За общината
Общината възниква като орган на местно самоуправление, изграден на децентралистичния принцип. Води началото си от племенната и семейната общност, изградена върху кръвнородствени връзки.
По време на Първата българска държава (681–1018) общината се обособява като отделна административна единица. Начело на общината стои старей, кнез или кмет. Със засилването на централистичното начало в българската феодална държава общината попада под контрола на органите на централната власт, на военните, административните и финансовите чиновници на областите (комитатите, хорите) и жупите (по-малки административни единици от областта).
С развитието на феодализма (13–14 век) автономността на общината силно се ограничава от властта на царя, на местните феодали и на манастирите, които имат административен, финансов и съдебен имунитет.
През османското иго общината се запазва, въпреки че загубва функциите си на самостоятелна публичноправна единица. Верският принцип, залегнал в основата на българската община и санкциониран от османската власт, ѝ придава характер на черковно самоуправляващо се тяло. Развитието на социално-икономическите отношения налага издаване на нови политически актове – Гюлхански хатишериф (1839), Хатихумаюн (1856), и вилаетската реформа (Закон за вилаетите, 1864; Закон за администрация на вилаетите, 1870), чрез които българската община се въздига в административна единица.
Услуги
Новини
Дейности
Забележителности
Паметникът Асеневци е посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Построен е през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България.
Музеят “Възраждане и Учредително събрание” се намира в севрната част на площад “Съединение” в гр. Велико Търново. Експозицията е разположена в сграда на стария турски конак. Този архитектурен паметник е изграден през 1872 г. от големия възрожденски строител майстор Колю Фичето. Представлява кръстовидна сграда с арковидно оформен вход от север.
Археологическият музей на Велико Търново представя експозицията „Търновград – столица на България XII – XIV век”. Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион. Най-голямо внимание е обърнато на периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.
Изключително богатата 140-годишна история на музейното дело във Велико Търново, дава възможност за задълбочен и многостранен анализ на неговото развитие. Един кратък ретроспективен преглед на изминатия път позволява да се очертаят няколко основни етапа в изграждането, формирането и утвърждаването на музейната структура в града и региона.
Партньори
bann-radio.jpg){kind=logo}
bann-sanirane.jpg){kind=logo}